!

Друг сезон в душата ми, нова есен в очите ми... сбогом.

Лятото си отиде...

Два метра ограничителна заповед.

Моля те, не оставай наблизо.

Два метра самота са ме заобичали.

Боже, не думай!

Моля те, аз отдавна вече не ругая.

двата метра самота дето ме оставиха сама.

Първо нямах думи.

После- глас.

Моля те, ти изобщо да виждаш нещо долу?!

Минало е.

Дълго вървях твоите два метра.

Гордост.

Моля те, не ме оставяй да реша погрешно.

Ти си достатъчно… голям, за да взимаш сам тези решения.

Какви ги говоря!

Моля те, виж само колко неловко се получи!

Ти и аз, дето все се смеехме,

един за друг и двама на всекиго,

сега сме тооолкова отегчени.

От вечния смях!

Моля те, аз съм просто момиче,

не ме гледай така!

Моля те, свали този дълъг поглед от мен.

Неудобно е.

Моля те, ти как си го представяше?!

На столче под теб?

Е, то беше ясно че някога ще се пада.

А от два метра боли.

И синее.

Моля, те… за да не ми липсваш аз няма да мисля за теб.

Няма да меря с рулетка всяка крачка, на всеки метър,

за да се наслаждавам на аромат от спомени.

Моля те, само по още едно!

Дълго!

И после не оставай наблизо.

Два метра ограничителна заповед.

Public enemies.

Монолози на вратата

Врата съм. Обвиняват ме обаче, че съм определяла отношенията между мъжете и жените. Глупости. Та аз съм дървена. Може и желязна. Какво мога да определям толкова? Да, вярно, красива съм. Понякога .Понякога съм с хубава резба, а друг път гладка. В различни цветове. Често с табелка. Понякога с чукче. Вратите с чукче са винаги една класа над другите, защото има с какво да ги почукаш.

Да се върнем на обвиненията. Какво мога да определям аз все пак? Да, сетих се. Удобна преграда съм. Всеки може да се затвори или пък отвори от едната ми страна и като не вървят нещата, да каже – да, да, вратата е виновна. Знаете ли какво? Като не Ви харесвам, сменете си вратата. Има толкова врати на тоя свят. Както уточних при нас разнообразието е толкова голямо, колкото и сред людете.

Но си изберете друг модел врата. Не после да мрънкате, че пак вратата Ви е виновна. Изберете си не отварящо-затваряща се врата. Има и плъзгащи. Да знаете. А някой хора живеят и без врати. Може на завеса, ако се смущавате. Защото функцията на вратата е да пази от чужди погледи. Завесата същото ще свърши. А шумът от счупеното винаги се чува. Дори на затворена врата.

Само не си вземайте въртяща се врата. Те са много опасни. Не се знае какво ще Ви пусне въртящата се лотария. Но – както си прецените. Риск печели, риск губи. Само не ревете после, че вратата била виновна.

Е, ако искате, ползвайте си вратата за оправдание. То оправданията са като г*за, всеки си има. Някой по няколко. Най-лесното е да си измислиш оправдание, че нещо се е случило или пък не се е случило. Нещата се случват, когато искаш да се случат. Иначе не се случват. Ако искаш нещо, няма врата на тоя свят, която да те спре. Ако пък спреш пред първото препятствие, значи просто винаги ще останеш пред затворената врата.

А каквито и размисли да те гнетят от едната ми страна, затворената врата си остава годна единствено да се блъскаш в нея.

__|____|____|____|____|____|____|____
|___|____|____|Удряй|__|____|____|____
_|___|___|__ главата__|___|___|___|___
_|___|___|___|си тук|____|____|___|___
___|___|___|____|____|____|____|____

Вратите не се отварят с блъскане. Не ме чупете. Аз изглеждам здрава. Но всъщност не съм. Нося белезите от хиляди чукове. От драскане с нокти. От удари на съдбата. От предателства на другари. От ненадейни обрати. Но оставам просто врата. Този, който има душа и сърце, няма да ме види затворена никога. За него аз няма да бъда врата. За него ще съм преход. Към друго сърце и душа.

За отворените врати.

ПИСМО НА ЧАРЛИ ЧАПЛИН ДО ДЪЩЕРЯ МУ ЖЕРАЛДИН

Мое момиче,

Сега е нощ. Една коледна нощ. Всички невъоръжени войни в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая.

Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезвал от очите ми. Той е тук - на масата, тук – до моето сърце. Но къде си ти? Там – в приказния Париж, танцуваш на величествената театрална сцена на Шан з`Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен и светъл спектакъл е ролята на персийска красавица, пленена от хан Татар. Бъди красавица и танцувай. Бъди звезда и сияй. Но ако възторзите и благодарността на публиката те опиянят, ако ароматът на цветята, изпратени за теб, те замае, ти седни в един ъгъл, прочети писмото ми и се вслушай в гласа на своя баща.

Аз съм твоят баща, Жералдин!

Аз съм Чарли, Чарли Чаплин!

Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за Спящата красавица, за будния дракон в полето... А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: „Върви си! Аз спя с мечтите на своята дъщеря!” Виждах тези мечти, Жералдин, виждах бъдещето ти, днешния ти ден! Виждах едно момиче да играе на сцената, една фея да танцува по небето. Чувах публиката да казва: „Виждате ли това момиче? То е дъщерята на стария шут. Помните ли как се казва – Чарли?”

Да! Аз съм Чарли! Аз съм старият шут!

Днес е твой ден. Танцувай! Аз танцувах в широк и окъсан панталон, а ти в копринена рокля на принцеса. Тези танци и шумът на аплодисментите ще те издигнат понякога в небесата.

Иди! Иди и там! Но се връщай на земята! И гледай живота на хората, живота на ония улични танцьорки в крайните квартали, които играят гладни и треперят от студ и беднотия. Аз бях като тях, Жералдин! В ония нощи, в ония приказни нощи, в които заспиваше с моите приказки, аз оставах буден. Гледах твоето лице, усещах ударите на сърцето ти и се питах: „Чарли! Нима това котенце ще те познае някога?” Ти не ме познаваш, Жералдин... Колкото и приказки да съм ти разказвал в ония далечни нощи, своята приказка аз никога не съм ти разказвал... А тя също е интересна... Приказка за един гладен шут, който танцуваше и пееше в бедните квартали на Лондон, а после ... събираше милостиня...Това е моята приказка!

Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече, аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушува цял океан от гордост, а трябваше подхвърляните монети да го пресушават. Но въпреки всичко аз съм жив, а за живите обикновено малко се говори.

По-добре да говорим за теб!

След твоето име , Жералдин, е моето – Чаплин. С него повече от четиридесет години съм разсмивал хората на земята. Но аз съм плакал повече, отколкото те са се смели, Жералдин! В света, в който ти живееш, не съществуват само танци и музика!

В полунощ, когато излизаш от големия салон ти забрави богатите почитатели, но не забравяй да попиташ шофьора на таксито, който те отвежда у дома, за неговата жена... И ако е бремемнна, ако няма пари да купи дрешка на детето, ти сложи пари в ръката му. Казал съм в банката да изплащат тези твои разходи. Но за другите – ти трябва да изпращаш точната сметка! От време на време с метрото или с автобус разглеждай града, разхождай се.Гледай хората! И най-малкото по един път на ден казвай: „И аз съм една от тях!” Да! Ти си една от тях, моето момиче. Нещо повече! Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената! Иди с първото такси в околностите на Париж. Аз много добре ги познавам!... Там ще видиш много танцьорки като теб – даже по-красиви от теб, и по-горди от теб. От ослепителния блясък на прожекторите на твоя театър няма и следа! За тях прожектор е луната. Погледни, добре погледни! Не танцуват ли по-добре от теб? Признай си, моето момиче! Винаги има някой, който танцува по-добре! И знай – в семейството на Чарли никой не е бил толкова груб, за да може да ругае един файтонджия или да подиграе просяка, седнал край Сена...

Аз ще умра, но ти ще живееш... Искам ти никога да не живееш в бедност! Заедно с това писмо ти изпращам и един бял чек. Колкото искаш пиши на него. Но когато харчиш два франка, не забравяй да си кажеш, че третата монета не е твоя. Тя трябва да принадлежи на непознатия мъж, който се нуждае от един франк. А него ти лесно можеш да намериш. Поискаш ли да видиш тези непознати бедняци, ти можеш навсякъде да ги откриеш. Ако говоря с теб за пари, правя това, защото познавам измамната сила на тези дяволи... Знаеш ли, дълго време съм прекарал в цирка. И винаги съм се безпокоял за въжеиграчите. Но трябва да ти кажа една истина, мое момиче – хората падат по-лесно от твърдата земя, отколкото играчите от нестабилното въже. Може би някоя вечер блясъкът на най-скъпия диамант ще те измами. В същата тази вечер този диамант ще бъде твоето нестабилно въже и падането ти е сигурно. Може би един ден красивото лице на някой принц ще те измами. В същия ден ти ще бъдеш неопитен въжеиграч, а неопитните въжеиграчи винаги падат... Не продавай сърцето си за злато и накити. Защото най-големият диамант е Слънцето. За щастие той блести на лицето на всеки човек!

И когато някой ден се влюбиш в някой мъж, ти бъди цялата с него. На майка ти съм казал да ти пише за това. Тя по-добре познава любовта от мен, на нея по й приляга да ти говори за това...

Твоята работа е много трудна. Аз знам това. Тялото ти е покрито само с парче коприна. Заради изкуството може и гол да се появиш на сцената, но да се върнеш от там по-облечен и по-чист...

Но нищо друго и никой друг на този свят не заслужава да вижда даже и ноктите на краката на едно момиче. Голотата е болест на нашето време.

Аз съм стар и може би думите ми звучат смешно. Но според мен, твоето голо тяло трябва да принадлежи на този, който обича голата ти душа. Не е страшно, ако твоето убеждение за това е от преди десет години, от времето, което си отива. Не бой се – тези десет години няма да те състарят. Но както и да е, искам ти да бъдеш последният човек, който става поданик на острова на голите!...

Знам, че синове и бащи винаги са бивали във вечен двубой. С мене, с моите мисли воювай, мое момиче. Аз не обичам покорните деца. И преди да капнат сълзите от очите ми върху това писмо, искам да вярвам – тази вечер е Коледа, вечер на чудеса. Искам да стане чудо – ти наистина да си разбрала всичко, което искам да ти кажа.

Чарли е вече остарял, Жералдин! Рано или късно, вместо с бяла коприна за сцената, ти ще трябва да се облечеш в черно, за да дойдеш на моя гроб. Сега не искам да те безпокоя. Само от време на време се поглеждай в огледалото, там ще ме видиш. Кръвта ми тече в твоите вени. Искам даже тогава, когато в моите вени кръвта пресъхне, да не забравяш баща си – Чарли. Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек. Опитай и ти.

Целувам те: Чарли

anna

Talk about the weather
Will you miss me ever?
Lately I'm obsessed
And I need the rest
I hope that you're impressed
But she's so pretty, I'm jealous
And she's lost like Alice
In a painted past
In a looking glass
I see me looking back

I'll take another Drink Me, baby
Slowly, I'll disappear
And wear my life like a barbed wire necklace
So let's play truth or dare