30.06.08

Преобърнати мечти.
И не казано сбогом.
И това глухо извинение пропусна последния мост,
Едно предадено доверие,
Последна порта в тъмното предверие
Един ослепял поглед изпълнен само със злост
Едно прегракнало
Прощално “обичам те”
Уморени,задъхани – вече не тичаме
Бягат вече само последните думи
И само мълчание стои помежду ни
Продънено ехо,звук на камбана
Последна навярно – останала рана
Как да ти кажа “приключи”
Още не почналото вече се свърши
Как да ти кажа “нищо не чувствам”,
Как да покажа ,че вече замръзвам?
По тъмната улица
Само тъгата остана,
И същата тая камбана,
Отеква с последния спомен – далеч,
И от същата тая измама – знам че вече никога няма да си със мен…

[от много,много отдавна]

последно за тебе

оо.колко ще ми липсваш...

ще се обръщам насам..надясно,назад и все за тебе ще си мисля
дали ще е много,или по малко от всичко

оо,не мога да кажа
но за тебе ще бъде

имаше нещо
помня че имаше
нещо за мене,нещо за тебе
но вече безсмислено

ам...

да,какво да ти кажа

малко ме е срам сега
да си призная че сбърках
с вярна преценка за грешни неща
а дали ти ще се обръщаш към мене
с обръщение "ла.ла.ла"

метаморфоза :
от любов във лъжа

продължавам
продължавай и ти
има време
ще свикнем

аз на тая улица все ще те помня
объркан
но с ЛЮБОпитни сиво-сини очи


блогове,блокове и милиони изписани думи
от мен и от теб
от двамата заедно
от празнината помежду ни


чук.чук.
кнап.кнап.
кап.кап.


а колко жалко че свърши така
някак бързо
дали достатъчно навреме
или недостатъчно за мене...

оо.не искам да тръгвам
знам че когато се връщам
ще бъдеш скрит дълбоко
под спомени
мои твои
и на мартин
и на пешо

искам да танцувам
но знам че няма да е със тебе
тогава ще танцувам сама

и пешо ще танцува със мен
цяла нощ
до утре
до после
до края

и ще спра да си спомням
и ще спреш да ми липсваш

...приятелю...
...марти...

цветенце.звезди.

ще се виждаме наоколо

отчаяно скоро край.

.