my retro love

...touch by automn...

[ със съкращение]
...И вторника е вече друг,
а трябваше да знам,
че не съм принцеса
и това не е наша приказка,
няма вече бляскави мечти…за нас…
И сме в този малък град,
маскиран в многобройни призрачни утехи,
и има само празни пътища пред нас…и стари рицарски доспехи.
А аз не съм принцеса,
а само заблудена мечтателка.
Докато те няма…
И е вече късно за теб принце,
за теб и твоя бял кон да се връщате.
Ти не можеш да ме спасиш,
дълго бях в заблуда,
наивно съм обичана от твоите очи,
не знаех че така боли…
И се връщам назад,
преобръщам хиляди твои усмивки.
Молиш ме да ти простя,
но ще намеря другаде вълшебството несбъднато,
защото това е голям свят,
а онова беше само малък град,
преиначен в прозрачно огледало
Всичко свърши…
… съжалявам.
Треперя но,
държа се още…глупаво момиче,
и как и до днес не разбра,
че не си ти негова принцеса
и това вече не е приказка,
а той никога няма да е твоя принц
Отново..

Моят пъзел...ти

Пъзел от цветове в безбрежни зелени очи,редя и чакам те.
Пух и снежен прах разпилявам – чакам те.
Всеки път съм близо до сърцето ти и чакам те.
Мисля си намерих - по-красиво място за моите мечти
Там където си…
Едно парче ми липсва за да стане моят пъзел цял,
едно парче ми липсва,
може би си в него ти живял.
Мисля да потърся пак наоколо.
Един цвят ми липсва
и май че имам нужда от теб.
Знам,че е там,
цветът е в твоите очи,
там където си…
В светлина и нежна музика - чакам те,
мисля си намерих нужното парче и чакам те,
нарисува мечтите ми с цвета на твоята усмивка
и намерих те –
в пъзел от цветове
разпилени слънчеви лъчи и … ти,
и всичко в мен си ти.
Чаках ли,намерих ли…
обичам те.

“Даваш накъсо,даваш накъсоооо!”-се провикна от ъгъла кабела.
А часовника (виж ти) с електрически механизъм отвърна : “не давам накъсо,стрелките ми само по-бързо се вече въртят..тиктакам и времето свършва…не давам накъсо,а назад…”
И как ще я караш – запита го … - ще намериш ли някъде същото време…отново?!
как да намеря(?!),ти можеш ли да се върнеш назад..

а той я обичаше – пропука се малка изкричка…
въздъхна часовника – ще почакаме…

а розите даде ли,или пак се скри зад подноса?

Даде ги,даде ги…ала пак се скри зад подноса.А после ядоха жълти банани…и бадеми с дъх на лилаво,и слушаха някаква музика…рок май че беше…и пак брояха звездите…на гласно.

Ръка за ръка…мечтите й отиваха,на светлосините потайни очи.А той слънчогледено жълт,пращаше й глухарчета по оная мелодия,дето ти все проскърцваш насън…и тяхната любов беше по топла и от юнска усмивка

А той какво й каза още?

Как какво?!-обеща й шоколадени усмивки…и много много цветове…и й каза че ще тича с нея и през много други светове…а щом слънцето забрави да грее,той пак ще е близо до нея…в светлина…и така цяла нощ…

и после?!

После ли…хайде ретърнвай се вече…а аз ще сънувам “неразделни”…

снимка на теб

опитах се да снимам любовта..
с фотоапарат за еднократна употреба
опитах да поискам още
не знаех че ще ми потрябва
че ще липсва така…силно
исках да усетя теб
но те няма
опитах се да снимам
а нямаше лента
опитах да напиша писмо
с мастило от спомени
на редове от цветове
но имам само парче хартия-празно…
то просто е празно.
Може би сега ние се опитваме
опитваме силно
да се върнем назад
към старата лента
на стария свят
но може би е отмита преди
да се сетим да мислим
за снимки…и ти
може би е времето,
това което я изми
от света на твоите
кафяви очи
и сега сме празни
опитах се да преразкажа
онази история
за момичето с лилавото цвете
и снимката
на него и теб
опитах да кажа че може
опитах да си спомня за теб…
но спомените са празни…
и снимките … плачат … изчезват
и вече е нищо…заразно...

30.06.08

Преобърнати мечти.
И не казано сбогом.
И това глухо извинение пропусна последния мост,
Едно предадено доверие,
Последна порта в тъмното предверие
Един ослепял поглед изпълнен само със злост
Едно прегракнало
Прощално “обичам те”
Уморени,задъхани – вече не тичаме
Бягат вече само последните думи
И само мълчание стои помежду ни
Продънено ехо,звук на камбана
Последна навярно – останала рана
Как да ти кажа “приключи”
Още не почналото вече се свърши
Как да ти кажа “нищо не чувствам”,
Как да покажа ,че вече замръзвам?
По тъмната улица
Само тъгата остана,
И същата тая камбана,
Отеква с последния спомен – далеч,
И от същата тая измама – знам че вече никога няма да си със мен…

[от много,много отдавна]

последно за тебе

оо.колко ще ми липсваш...

ще се обръщам насам..надясно,назад и все за тебе ще си мисля
дали ще е много,или по малко от всичко

оо,не мога да кажа
но за тебе ще бъде

имаше нещо
помня че имаше
нещо за мене,нещо за тебе
но вече безсмислено

ам...

да,какво да ти кажа

малко ме е срам сега
да си призная че сбърках
с вярна преценка за грешни неща
а дали ти ще се обръщаш към мене
с обръщение "ла.ла.ла"

метаморфоза :
от любов във лъжа

продължавам
продължавай и ти
има време
ще свикнем

аз на тая улица все ще те помня
объркан
но с ЛЮБОпитни сиво-сини очи


блогове,блокове и милиони изписани думи
от мен и от теб
от двамата заедно
от празнината помежду ни


чук.чук.
кнап.кнап.
кап.кап.


а колко жалко че свърши така
някак бързо
дали достатъчно навреме
или недостатъчно за мене...

оо.не искам да тръгвам
знам че когато се връщам
ще бъдеш скрит дълбоко
под спомени
мои твои
и на мартин
и на пешо

искам да танцувам
но знам че няма да е със тебе
тогава ще танцувам сама

и пешо ще танцува със мен
цяла нощ
до утре
до после
до края

и ще спра да си спомням
и ще спреш да ми липсваш

...приятелю...
...марти...

цветенце.звезди.

ще се виждаме наоколо

отчаяно скоро край.

.

аз - ти

обичаш-не обичаш
тичаш-спираш
искаш-не искаш
и пак се връщаш
заспиваш
тичайки,умираш
не знаеш и знаеш
.повтаряш.
недоволстваш
от лошото време
от моите,твоите навици
вредни,заспали цигари
жадуваш-засищаш
уморяваш-разбуждаш
тичаш-не тичаш
ти пак се събуждаш
събуден-заспал
откровен-отмалял
спираш-задъхан
и пак продължаваш
съмнение и истина
сега и сега
аз и ти
сме наистина
в тази изветряла от времето
любовна мъгла
спираш
ставаш-отминаваш
затваряш очи
продължаваш
да гледаш
през мътни стъкла
на празни надежди
на оветрели сaка
мойта ръка
твойта ръка
хващаш и пускаш
и пак
все така
графично в сърцето
няма тъга
някакво чувство
но не онова
това-онова
обръщаш се
тръгваш
забравяш
така
както е лесно
и пак
кръговрата на
твоята
моята
наща
неговта
и нейна
...мечта...

[айде едно и за него]

от мен за мен

ла.ла.ла.ла.ла.лаа
аз не гледам в очите ти,не искам да плачеш ти
не,не не гледам в очите ти ... дали ще ни боли
спирам...не,не гледам в очите ти...
красотата в очите ти
последна усмивка...ръцете ти
ла.ла.лааа
чакам последния късен часовник да бие...
чакам последния окъснял автобус
накъде ли пътува
ла.ла.лаа
към сърцето ми
не се сърди
че обичам те
хаха
аз не гледам в очите ти...не те искам за себе си
лети напред
ти ще си моя посока
"аз знам че това е края....
усмихваш се и аз съм в рая"

[мое вдъхновение]

|1..2..3.../филмиран/|

простата последователност :
пролет-лято-ваканция-заминаване-влюбване-целувка-край
винаги ще я има тая последователност/на където и да отпътуваш/
слънцето те радва/обичаш живота/
всичко е безкрайно цветно/обичаш лятото/
пясъкът ти се пъха навсякъде/обичаш морето/
няма по-вълнуващо да пътуваш на стоп/ти още обичаш живота/
пристигането ти носи само усмивки/обичаш да се връщаш у дома/
прятелите са навсякъде около теб/обичаш ваканцията/
срещаш човек достоен да те забрави/но още обичаш лятото/
летиш в космоса 4 седмици и 5 дни/обичаш да се връщаш у дома/
винаги си мечтал за целувка под звездите/вече обичаш всичко наоколо/
и вече нищо не е същото/обичаш ли нещо?!/
...
...
...

so , U make smile everY sin-gle day

I'm yours

Well you done done me and you bet I felt it
I tried to be chill but you're so hot that I melted
I fell right through the cracks
and now I'm trying to get back
Before the cool done run outI'll be giving it my bestest
Nothing's going to stop me but divine intervention
I reckon it's again my turn to win some or learn some

I won't hesitate no more, no more
It cannot wait, I'm yours

Well open up your mind and see like me
Open up your plans and damn you're free
Look into your heart and you'll find love love love
Listen to the music of the moment maybe sing with me
A la peaceful melody
And It's our God-forsaken right to be loved love loved love loved

So I won't hesitate no more, no more
It cannot wait I'm sure
There's no need to complicate
Our time is short
This is our fate, I'm yours

Scooch closer dear
and i will nibble your ear

I've been spending way too long checking my tongue in the mirror
And bending over backwards just to try to see it clearer
My breath fogged up the glass
And so I drew a new face and laughed
I guess what i be saying is there ain't no better reason
To rid yourself of vanity and just go with the seasons
It's what we aim to do
Our name is our virtue

I won't hesitate no more, no more
It cannot wait I'm sure
There's no need to complicate
Our time is short
this is our fate, I'm yours

Well no no, well open up your mind and see like me
Open up your plans and damn you're free
Look into your heart and you'll find love love love
Listen to the music of the moment come and dance with me
A lá one big family (2nd time: A lá happy family; 3rd time: A lá peaceful melody)
It's your God-forsaken right to be loved love love love

I won't hesitate no more, no moreI
t cannot wait, I'm sure
There's no need to complicate
Our time is short
This is our fate, I'm yours
No please, don't complicate
Our time is short
This is our fate, I'm yours
No please, don't hesitateno more, no more
It cannot wait
The sky is your's!

"послание до скъпото островно съкровище"

токов удар по безмозъчна сирена(или тъпо сирене)
деградирали вече от мълчание/съжаление
и да седим,и да не седим - ще потръгне ли
накъде да потръгне?!
шумове,шумове...но нито един за мен
брегове отдавна забравени,
плажове вече отдавна напуснати
от голи туристи(или голи мечти)
няма раздяла,няма любов
каква любов - всичко еднопосочно се завъртя
а нали любовта търси посоки?!
ще бъдеш ли забравен
(на светофара говоря,не на тебе)
ще бъдеш ли отровен
от сивотата на прозрачното ти съжаление
(светофара,де - така весело светещ)
Какво си се разсветил,
все продължаваш да си търсиш внимание
(или сигурнo на нещо показваш посока?)
ала нещото вече потъна
къде ли?
в локвата на ъгъла
на този тротоар
или на онзи завой...
трака ли ти всъщност,
нали от удара загуби съзнание (?!)...
приказки,които чувам от хората,
настинка/простуда
или дълбока тъпа заблуда?
Какво се надяваш.
Какво ми се молиш.
Хайде - изчезвай,
хващай спасителния пояс и скачай да спасяваш жалкото нещо,
за което така "доборосъвестно" се бореше.
Съжалявам,че ще те светна малко грубовато
(или ще бъде шеговато)
за друго търси своята кучка,
*entschuldigung,
своята нова любов.
Ще се засечем отново навън,в нов прекрасен слънчев следобед.
Оставям само тази хартийка с надпис, за спомен...

П.П.
[!на бележката не пише "обичам те"!]

"послание за големите цветове"

казах: "Помощ,обичам

те!"

в моя слънчев свят аз ще гледам,

гледам в твойте

блестящо ярки очи ^^

(sun)

преоткривам всеки ден нещо ново у теб,обичам те- ще гоповторя пак и пак
ще поискам да тичам с теб по брега на наще безплътни вечерни мечти
ще искам да тичам с теб чак до залеза на нашия свят
оставам загледан след теб - чудя се на красотата на света
загледан след теб - аз ще тичам отново сега
навярно си само мечта,навярно измислена приказка
трябва ли да се примиря че залеза конкурира се с твойте очи
трябва ли да бягам от любовта в наще съдби
оставяш следи в мойта душа
като след всеки отлив
като след всяка малка мечта
искам да не тръгваш никога
да се потопим в цветния свят на любовта
прегърни медавам ти целия си свят..

[10:09:43 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза:
В облак от снежен пух и парченца от сребърна лунамиглите ти ме гъделичкат като вкуса на портокал.Не ми е нужно друго, нали си близо до мен,намерих твоето сърце в залива на синьо море.Там имам само теб и няма друг смисъл в моя живот,единствено теб искам.Край райски брегове, пленени от южни ветровеустните ти ме гъделичкат като солта на слънчоглед.Душата ми се смее, мога силно да крещя,намерих твоето сърце в залива на синьо мореТам имам само теб и няма друг смисъл в моя живот,единствено теб искам.
[10:09:50 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза: (sun)
[10:10:02 PM] -Миломое. каза: (sun)[10:11:07 PM] -Миломое. каза: чийо е
[10:11:34 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза: на лъжичката
[10:11:42 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза: подари ми го
[10:11:43 PM] -Миломое. каза: ахаа
[10:11:49 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза: аз го подарявам на теб
[10:12:22 PM] -Миломое. каза: (sun)
[10:12:26 PM] -Миломое. каза: благодаря ти

"за танци и свалки,за бира и незабравени целувки"

Ами ето...[с риск да се получи кратък пътеписо-пре-разказ]:
автобуса спираше на няколко места,къде по пътя,къде извън него.Колко вода се изпи по тоя път (и извън него) никой не може да каже :) .Изкатерихме скалите,замръзнахме на 8 по Целзий,върнахме се.Навярно поотслабнали или...не чак толкова,но безпристрастно към каквото и да е - уморени./с какво се подсказва за себеопознаване?!/Мина,не мина - приземихме се с грохот на леглата (по шест в стая за двама).Тарамбуката дълго огласяше целия хотел,докато чакахме 2-те струйки вода от душа да станат 10.
...(чакане,ча-ка-не)
Отваряш врата,след нея друга и попадаш на куп голи хора (:)
/ако си беше взел кърпа и ти щеше да си сред тях/
И след като тарамбука спря да "пее" стана ясно - всички се изкъпаха,което всъщност беше голямо постижение,защото от катеренето плувахме в собствен с.о.с
Вечеря,след това разходка...по някаква безименна улица,там - до хотела.
Всеки търсеше ОЦБ или мента,някои дори и двете.Бирата вече привършваше,а вечерта беше още в началото (едва 21:38).Това обаче не беше граница за никой,който искаше да се напие отрано xD
Скъсаха се гривни,гердани...шишета се чупиха,бирата се лееше по мокета (изтърпял и без това какво ли не),а една кърпа разпери криле и литна през горния прозорец.
От столовата се "понесе приятна музика",съдържаща причудливи ориенталски ноти.Металист или не,пънкар или хипи-това вече нямаше значение-въртяха се бесни кючеци,по столовете,по масите,на бара и под него.Без задръжки и ограничения!
Някакво момче,след него друго...танци,кючеци,цигари.А тея цигари - обществена собственост.После някои бяха приятно почерпени с "портокалов сок" и после всички:
ПЛЯ-Я-ЯК в басейна /минерализиран или алкохолизиран,не можа да се определи/.
Други (или същите тея от басейна) симпатично се търкулваха по стълбите,а после още по-веселяшки изпадаха в транса на дивия,безпричинен смях.Отново по стълбите...до прозореца.Гледката беше ... това остава скрито само за тези двамата,които стояха близо един до друг,с хванати ръце и очи по-ярки от звездите навън.Още имаше следи от ония смях...но сега бяха по-други.Сякаш за момент времето беше спряло - на едно място,а стрелките - една върху друга.Нооо,кратките мигове не стават дълги.Вратата пак се отвори ,само че този път не се видяха никакви голи човечета...
После-пак гюбеци,кючеци,бира и цигари.
Черния чай,дето го поискахме от бара решиха да ни го правят за пиене,ама ние твърдо отказахме и се напушихме до капата (не че имаше разлика от преди това)
Вечерта завърши в 04:35./с тарзански изпълнения,бой с възглавници и още.още мноого смях/
Как мислиш,като пътепис или преразказ се получи?
Отговор: знам само че остана с отворен край,там - на безименната улица/

damn..

ето я лъжичкатаааа! :)

"за" на мечтите!!!!!!

http://eventful.com/performers/P0-001-000031767-1/demand?bg=black&fg=FFFFFF&t=new

http://eventful.com/demand/D0-001-000097998-5#box-details

НА ИСТИНСКИТЕ ФЕНОВЕ ИМ ПУКА!!!
Те не искат да чакат 10 години за да изживеят мечтите си!
Да си ги сбъднем сами!!!
Гласувайте!

малко просветление.

бож-лъжичката.: ...и после,ама чак после осъзнаваш какъв си любвеобвилен (дори към най-малките неща),ама няма копелета,животът те е преебава,а още не са направили машина на времето.И малко се замисляш "ок,ама ако утре ме няма",оставяш ли нещо след себе си...- оставяш,само развалени приятелства и недоизказани извинения,или по-лошо - оставяш забравени спомени,създадени обаче с толкова много любов.И какво става после,чакай бе какво после?!Няма после!Едно нещо добре съм научил и ще си се захапя здраво за него - живей си днеска,защото утре може да не си същия,да ги няма другите или...кухо да си се променил.Тва си е живата истина,копелета,това,което се случва около вас ... вглеждайте се малко по-надълбоко.
За утре.(хорово"за утре"!)

Bojz - каза: а някой папа слааадолед...
на-точки каза: с ел-зет :D
Bojz - каза: пак ще ти купя(!)
на-точки каза: и ще ме чакаш на спирката пред библиотеката?
Bojz - каза: и в най-големия дъжд
на-точки каза: йей
Bojz - каза: тва започва да звучи като любовно обяснение
на-точки каза: от принца в костюма на пайети
Bojz - каза: на момичето с лилавото цвете :)

"аз и ти"

Аз и ти
Аз и ти,
и отражение на отминали далечни дни.
Аз и ти,
и съжаление за това ,че вече сме сами.
Аз и ти,
и спомен за залеза потънал в мрака,
аз и ти,
и луната,и слънцето,което я чака.
Аз и ти,
безмълвни и вглъбени в отминаващия вече ден,
аз и ти,
и въпроса „ще се върнеш ли при мен?”.
Аз и ти,
и дълго тягостно мълчание,
аз и ти – във нашто перманентно състояние.
Аз и ти,
и усмивка,която вече си отива,
аз и ти,
и начинът,по който тъга с тъга се слива…
Аз и ти,
и последен влак в далечината,
аз и ти,
и последна сълза в тишината…
Поредно мълчание,
и нелепа целувка,
аз и ти,
и една изтръгната милувка.
Ти
тръгваш с едно недоизказано с „сбогом”,
Ти
тръгваш,
а аз
зная,че тази сълза ще угаси
последната надежда за огън.
И ето…аз…но тебе вече те няма.

кучка там - куче тук.

И какво може да се случи когато:
1.разбереш колко е жаааалко.[ дори да е хубаво ]
2.разбереш колко е мааалко. [ дори да е голямо ]
3.разбереш колко е крааатко. [ дори да е дълго ]
4.разбереш колко е слааадко. [дори да е горчиво]
5.разбереш колко е прооосто. [ дори да е сложно]
6.разбереш колко е сто по сто.[ дори да е десет ]