"аз и ти"

Аз и ти
Аз и ти,
и отражение на отминали далечни дни.
Аз и ти,
и съжаление за това ,че вече сме сами.
Аз и ти,
и спомен за залеза потънал в мрака,
аз и ти,
и луната,и слънцето,което я чака.
Аз и ти,
безмълвни и вглъбени в отминаващия вече ден,
аз и ти,
и въпроса „ще се върнеш ли при мен?”.
Аз и ти,
и дълго тягостно мълчание,
аз и ти – във нашто перманентно състояние.
Аз и ти,
и усмивка,която вече си отива,
аз и ти,
и начинът,по който тъга с тъга се слива…
Аз и ти,
и последен влак в далечината,
аз и ти,
и последна сълза в тишината…
Поредно мълчание,
и нелепа целувка,
аз и ти,
и една изтръгната милувка.
Ти
тръгваш с едно недоизказано с „сбогом”,
Ти
тръгваш,
а аз
зная,че тази сълза ще угаси
последната надежда за огън.
И ето…аз…но тебе вече те няма.