бож-лъжичката.: ...и после,ама чак после осъзнаваш какъв си любвеобвилен (дори към най-малките неща),ама няма копелета,животът те е преебава,а още не са направили машина на времето.И малко се замисляш "ок,ама ако утре ме няма",оставяш ли нещо след себе си...- оставяш,само развалени приятелства и недоизказани извинения,или по-лошо - оставяш забравени спомени,създадени обаче с толкова много любов.И какво става после,чакай бе какво после?!Няма после!Едно нещо добре съм научил и ще си се захапя здраво за него - живей си днеска,защото утре може да не си същия,да ги няма другите или...кухо да си се променил.Тва си е живата истина,копелета,това,което се случва около вас ... вглеждайте се малко по-надълбоко.
За утре.(хорово"за утре"!)
За утре.(хорово"за утре"!)
