Ами ето...[с риск да се получи кратък пътеписо-пре-разказ]:
автобуса спираше на няколко места,къде по пътя,къде извън него.Колко вода се изпи по тоя път (и извън него) никой не може да каже :) .Изкатерихме скалите,замръзнахме на 8 по Целзий,върнахме се.Навярно поотслабнали или...не чак толкова,но безпристрастно към каквото и да е - уморени./с какво се подсказва за себеопознаване?!/Мина,не мина - приземихме се с грохот на леглата (по шест в стая за двама).Тарамбуката дълго огласяше целия хотел,докато чакахме 2-те струйки вода от душа да станат 10.
...(чакане,ча-ка-не)
Отваряш врата,след нея друга и попадаш на куп голи хора (:)
/ако си беше взел кърпа и ти щеше да си сред тях/
И след като тарамбука спря да "пее" стана ясно - всички се изкъпаха,което всъщност беше голямо постижение,защото от катеренето плувахме в собствен с.о.с
Вечеря,след това разходка...по някаква безименна улица,там - до хотела.
Всеки търсеше ОЦБ или мента,някои дори и двете.Бирата вече привършваше,а вечерта беше още в началото (едва 21:38).Това обаче не беше граница за никой,който искаше да се напие отрано xD
Скъсаха се гривни,гердани...шишета се чупиха,бирата се лееше по мокета (изтърпял и без това какво ли не),а една кърпа разпери криле и литна през горния прозорец.
От столовата се "понесе приятна музика",съдържаща причудливи ориенталски ноти.Металист или не,пънкар или хипи-това вече нямаше значение-въртяха се бесни кючеци,по столовете,по масите,на бара и под него.Без задръжки и ограничения!
Някакво момче,след него друго...танци,кючеци,цигари.А тея цигари - обществена собственост.После някои бяха приятно почерпени с "портокалов сок" и после всички:
ПЛЯ-Я-ЯК в басейна /минерализиран или алкохолизиран,не можа да се определи/.
Други (или същите тея от басейна) симпатично се търкулваха по стълбите,а после още по-веселяшки изпадаха в транса на дивия,безпричинен смях.Отново по стълбите...до прозореца.Гледката беше ... това остава скрито само за тези двамата,които стояха близо един до друг,с хванати ръце и очи по-ярки от звездите навън.Още имаше следи от ония смях...но сега бяха по-други.Сякаш за момент времето беше спряло - на едно място,а стрелките - една върху друга.Нооо,кратките мигове не стават дълги.Вратата пак се отвори ,само че този път не се видяха никакви голи човечета...
После-пак гюбеци,кючеци,бира и цигари.
Черния чай,дето го поискахме от бара решиха да ни го правят за пиене,ама ние твърдо отказахме и се напушихме до капата (не че имаше разлика от преди това)
Вечерта завърши в 04:35./с тарзански изпълнения,бой с възглавници и още.още мноого смях/
Как мислиш,като пътепис или преразказ се получи?
Отговор: знам само че остана с отворен край,там - на безименната улица/
На път
Преди 9 години
