my retro love

...touch by automn...

[ със съкращение]
...И вторника е вече друг,
а трябваше да знам,
че не съм принцеса
и това не е наша приказка,
няма вече бляскави мечти…за нас…
И сме в този малък град,
маскиран в многобройни призрачни утехи,
и има само празни пътища пред нас…и стари рицарски доспехи.
А аз не съм принцеса,
а само заблудена мечтателка.
Докато те няма…
И е вече късно за теб принце,
за теб и твоя бял кон да се връщате.
Ти не можеш да ме спасиш,
дълго бях в заблуда,
наивно съм обичана от твоите очи,
не знаех че така боли…
И се връщам назад,
преобръщам хиляди твои усмивки.
Молиш ме да ти простя,
но ще намеря другаде вълшебството несбъднато,
защото това е голям свят,
а онова беше само малък град,
преиначен в прозрачно огледало
Всичко свърши…
… съжалявам.
Треперя но,
държа се още…глупаво момиче,
и как и до днес не разбра,
че не си ти негова принцеса
и това вече не е приказка,
а той никога няма да е твоя принц
Отново..

Моят пъзел...ти

Пъзел от цветове в безбрежни зелени очи,редя и чакам те.
Пух и снежен прах разпилявам – чакам те.
Всеки път съм близо до сърцето ти и чакам те.
Мисля си намерих - по-красиво място за моите мечти
Там където си…
Едно парче ми липсва за да стане моят пъзел цял,
едно парче ми липсва,
може би си в него ти живял.
Мисля да потърся пак наоколо.
Един цвят ми липсва
и май че имам нужда от теб.
Знам,че е там,
цветът е в твоите очи,
там където си…
В светлина и нежна музика - чакам те,
мисля си намерих нужното парче и чакам те,
нарисува мечтите ми с цвета на твоята усмивка
и намерих те –
в пъзел от цветове
разпилени слънчеви лъчи и … ти,
и всичко в мен си ти.
Чаках ли,намерих ли…
обичам те.

“Даваш накъсо,даваш накъсоооо!”-се провикна от ъгъла кабела.
А часовника (виж ти) с електрически механизъм отвърна : “не давам накъсо,стрелките ми само по-бързо се вече въртят..тиктакам и времето свършва…не давам накъсо,а назад…”
И как ще я караш – запита го … - ще намериш ли някъде същото време…отново?!
как да намеря(?!),ти можеш ли да се върнеш назад..

а той я обичаше – пропука се малка изкричка…
въздъхна часовника – ще почакаме…

а розите даде ли,или пак се скри зад подноса?

Даде ги,даде ги…ала пак се скри зад подноса.А после ядоха жълти банани…и бадеми с дъх на лилаво,и слушаха някаква музика…рок май че беше…и пак брояха звездите…на гласно.

Ръка за ръка…мечтите й отиваха,на светлосините потайни очи.А той слънчогледено жълт,пращаше й глухарчета по оная мелодия,дето ти все проскърцваш насън…и тяхната любов беше по топла и от юнска усмивка

А той какво й каза още?

Как какво?!-обеща й шоколадени усмивки…и много много цветове…и й каза че ще тича с нея и през много други светове…а щом слънцето забрави да грее,той пак ще е близо до нея…в светлина…и така цяла нощ…

и после?!

После ли…хайде ретърнвай се вече…а аз ще сънувам “неразделни”…

снимка на теб

опитах се да снимам любовта..
с фотоапарат за еднократна употреба
опитах да поискам още
не знаех че ще ми потрябва
че ще липсва така…силно
исках да усетя теб
но те няма
опитах се да снимам
а нямаше лента
опитах да напиша писмо
с мастило от спомени
на редове от цветове
но имам само парче хартия-празно…
то просто е празно.
Може би сега ние се опитваме
опитваме силно
да се върнем назад
към старата лента
на стария свят
но може би е отмита преди
да се сетим да мислим
за снимки…и ти
може би е времето,
това което я изми
от света на твоите
кафяви очи
и сега сме празни
опитах се да преразкажа
онази история
за момичето с лилавото цвете
и снимката
на него и теб
опитах да кажа че може
опитах да си спомня за теб…
но спомените са празни…
и снимките … плачат … изчезват
и вече е нищо…заразно...