[ със съкращение]
...И вторника е вече друг,
а трябваше да знам,
че не съм принцеса
и това не е наша приказка,
няма вече бляскави мечти…за нас…
И сме в този малък град,
маскиран в многобройни призрачни утехи,
и има само празни пътища пред нас…и стари рицарски доспехи.
А аз не съм принцеса,
а само заблудена мечтателка.
Докато те няма…
И е вече късно за теб принце,
за теб и твоя бял кон да се връщате.
Ти не можеш да ме спасиш,
дълго бях в заблуда,
наивно съм обичана от твоите очи,
не знаех че така боли…
И се връщам назад,
преобръщам хиляди твои усмивки.
Молиш ме да ти простя,
но ще намеря другаде вълшебството несбъднато,
защото това е голям свят,
а онова беше само малък град,
преиначен в прозрачно огледало
Всичко свърши…
… съжалявам.
Треперя но,
държа се още…глупаво момиче,
и как и до днес не разбра,
че не си ти негова принцеса
и това вече не е приказка,
а той никога няма да е твоя принц
Отново..