"послание до скъпото островно съкровище"

токов удар по безмозъчна сирена(или тъпо сирене)
деградирали вече от мълчание/съжаление
и да седим,и да не седим - ще потръгне ли
накъде да потръгне?!
шумове,шумове...но нито един за мен
брегове отдавна забравени,
плажове вече отдавна напуснати
от голи туристи(или голи мечти)
няма раздяла,няма любов
каква любов - всичко еднопосочно се завъртя
а нали любовта търси посоки?!
ще бъдеш ли забравен
(на светофара говоря,не на тебе)
ще бъдеш ли отровен
от сивотата на прозрачното ти съжаление
(светофара,де - така весело светещ)
Какво си се разсветил,
все продължаваш да си търсиш внимание
(или сигурнo на нещо показваш посока?)
ала нещото вече потъна
къде ли?
в локвата на ъгъла
на този тротоар
или на онзи завой...
трака ли ти всъщност,
нали от удара загуби съзнание (?!)...
приказки,които чувам от хората,
настинка/простуда
или дълбока тъпа заблуда?
Какво се надяваш.
Какво ми се молиш.
Хайде - изчезвай,
хващай спасителния пояс и скачай да спасяваш жалкото нещо,
за което така "доборосъвестно" се бореше.
Съжалявам,че ще те светна малко грубовато
(или ще бъде шеговато)
за друго търси своята кучка,
*entschuldigung,
своята нова любов.
Ще се засечем отново навън,в нов прекрасен слънчев следобед.
Оставям само тази хартийка с надпис, за спомен...

П.П.
[!на бележката не пише "обичам те"!]

"послание за големите цветове"

казах: "Помощ,обичам

те!"

в моя слънчев свят аз ще гледам,

гледам в твойте

блестящо ярки очи ^^

(sun)

преоткривам всеки ден нещо ново у теб,обичам те- ще гоповторя пак и пак
ще поискам да тичам с теб по брега на наще безплътни вечерни мечти
ще искам да тичам с теб чак до залеза на нашия свят
оставам загледан след теб - чудя се на красотата на света
загледан след теб - аз ще тичам отново сега
навярно си само мечта,навярно измислена приказка
трябва ли да се примиря че залеза конкурира се с твойте очи
трябва ли да бягам от любовта в наще съдби
оставяш следи в мойта душа
като след всеки отлив
като след всяка малка мечта
искам да не тръгваш никога
да се потопим в цветния свят на любовта
прегърни медавам ти целия си свят..

[10:09:43 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза:
В облак от снежен пух и парченца от сребърна лунамиглите ти ме гъделичкат като вкуса на портокал.Не ми е нужно друго, нали си близо до мен,намерих твоето сърце в залива на синьо море.Там имам само теб и няма друг смисъл в моя живот,единствено теб искам.Край райски брегове, пленени от южни ветровеустните ти ме гъделичкат като солта на слънчоглед.Душата ми се смее, мога силно да крещя,намерих твоето сърце в залива на синьо мореТам имам само теб и няма друг смисъл в моя живот,единствено теб искам.
[10:09:50 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза: (sun)
[10:10:02 PM] -Миломое. каза: (sun)[10:11:07 PM] -Миломое. каза: чийо е
[10:11:34 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза: на лъжичката
[10:11:42 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза: подари ми го
[10:11:43 PM] -Миломое. каза: ахаа
[10:11:49 PM] (: ''слънцето в твойте очи'' :) каза: аз го подарявам на теб
[10:12:22 PM] -Миломое. каза: (sun)
[10:12:26 PM] -Миломое. каза: благодаря ти

"за танци и свалки,за бира и незабравени целувки"

Ами ето...[с риск да се получи кратък пътеписо-пре-разказ]:
автобуса спираше на няколко места,къде по пътя,къде извън него.Колко вода се изпи по тоя път (и извън него) никой не може да каже :) .Изкатерихме скалите,замръзнахме на 8 по Целзий,върнахме се.Навярно поотслабнали или...не чак толкова,но безпристрастно към каквото и да е - уморени./с какво се подсказва за себеопознаване?!/Мина,не мина - приземихме се с грохот на леглата (по шест в стая за двама).Тарамбуката дълго огласяше целия хотел,докато чакахме 2-те струйки вода от душа да станат 10.
...(чакане,ча-ка-не)
Отваряш врата,след нея друга и попадаш на куп голи хора (:)
/ако си беше взел кърпа и ти щеше да си сред тях/
И след като тарамбука спря да "пее" стана ясно - всички се изкъпаха,което всъщност беше голямо постижение,защото от катеренето плувахме в собствен с.о.с
Вечеря,след това разходка...по някаква безименна улица,там - до хотела.
Всеки търсеше ОЦБ или мента,някои дори и двете.Бирата вече привършваше,а вечерта беше още в началото (едва 21:38).Това обаче не беше граница за никой,който искаше да се напие отрано xD
Скъсаха се гривни,гердани...шишета се чупиха,бирата се лееше по мокета (изтърпял и без това какво ли не),а една кърпа разпери криле и литна през горния прозорец.
От столовата се "понесе приятна музика",съдържаща причудливи ориенталски ноти.Металист или не,пънкар или хипи-това вече нямаше значение-въртяха се бесни кючеци,по столовете,по масите,на бара и под него.Без задръжки и ограничения!
Някакво момче,след него друго...танци,кючеци,цигари.А тея цигари - обществена собственост.После някои бяха приятно почерпени с "портокалов сок" и после всички:
ПЛЯ-Я-ЯК в басейна /минерализиран или алкохолизиран,не можа да се определи/.
Други (или същите тея от басейна) симпатично се търкулваха по стълбите,а после още по-веселяшки изпадаха в транса на дивия,безпричинен смях.Отново по стълбите...до прозореца.Гледката беше ... това остава скрито само за тези двамата,които стояха близо един до друг,с хванати ръце и очи по-ярки от звездите навън.Още имаше следи от ония смях...но сега бяха по-други.Сякаш за момент времето беше спряло - на едно място,а стрелките - една върху друга.Нооо,кратките мигове не стават дълги.Вратата пак се отвори ,само че този път не се видяха никакви голи човечета...
После-пак гюбеци,кючеци,бира и цигари.
Черния чай,дето го поискахме от бара решиха да ни го правят за пиене,ама ние твърдо отказахме и се напушихме до капата (не че имаше разлика от преди това)
Вечерта завърши в 04:35./с тарзански изпълнения,бой с възглавници и още.още мноого смях/
Как мислиш,като пътепис или преразказ се получи?
Отговор: знам само че остана с отворен край,там - на безименната улица/

damn..

ето я лъжичкатаааа! :)

"за" на мечтите!!!!!!

http://eventful.com/performers/P0-001-000031767-1/demand?bg=black&fg=FFFFFF&t=new

http://eventful.com/demand/D0-001-000097998-5#box-details

НА ИСТИНСКИТЕ ФЕНОВЕ ИМ ПУКА!!!
Те не искат да чакат 10 години за да изживеят мечтите си!
Да си ги сбъднем сами!!!
Гласувайте!

малко просветление.

бож-лъжичката.: ...и после,ама чак после осъзнаваш какъв си любвеобвилен (дори към най-малките неща),ама няма копелета,животът те е преебава,а още не са направили машина на времето.И малко се замисляш "ок,ама ако утре ме няма",оставяш ли нещо след себе си...- оставяш,само развалени приятелства и недоизказани извинения,или по-лошо - оставяш забравени спомени,създадени обаче с толкова много любов.И какво става после,чакай бе какво после?!Няма после!Едно нещо добре съм научил и ще си се захапя здраво за него - живей си днеска,защото утре може да не си същия,да ги няма другите или...кухо да си се променил.Тва си е живата истина,копелета,това,което се случва около вас ... вглеждайте се малко по-надълбоко.
За утре.(хорово"за утре"!)

Bojz - каза: а някой папа слааадолед...
на-точки каза: с ел-зет :D
Bojz - каза: пак ще ти купя(!)
на-точки каза: и ще ме чакаш на спирката пред библиотеката?
Bojz - каза: и в най-големия дъжд
на-точки каза: йей
Bojz - каза: тва започва да звучи като любовно обяснение
на-точки каза: от принца в костюма на пайети
Bojz - каза: на момичето с лилавото цвете :)

"аз и ти"

Аз и ти
Аз и ти,
и отражение на отминали далечни дни.
Аз и ти,
и съжаление за това ,че вече сме сами.
Аз и ти,
и спомен за залеза потънал в мрака,
аз и ти,
и луната,и слънцето,което я чака.
Аз и ти,
безмълвни и вглъбени в отминаващия вече ден,
аз и ти,
и въпроса „ще се върнеш ли при мен?”.
Аз и ти,
и дълго тягостно мълчание,
аз и ти – във нашто перманентно състояние.
Аз и ти,
и усмивка,която вече си отива,
аз и ти,
и начинът,по който тъга с тъга се слива…
Аз и ти,
и последен влак в далечината,
аз и ти,
и последна сълза в тишината…
Поредно мълчание,
и нелепа целувка,
аз и ти,
и една изтръгната милувка.
Ти
тръгваш с едно недоизказано с „сбогом”,
Ти
тръгваш,
а аз
зная,че тази сълза ще угаси
последната надежда за огън.
И ето…аз…но тебе вече те няма.

кучка там - куче тук.

И какво може да се случи когато:
1.разбереш колко е жаааалко.[ дори да е хубаво ]
2.разбереш колко е мааалко. [ дори да е голямо ]
3.разбереш колко е крааатко. [ дори да е дълго ]
4.разбереш колко е слааадко. [дори да е горчиво]
5.разбереш колко е прооосто. [ дори да е сложно]
6.разбереш колко е сто по сто.[ дори да е десет ]