Браво на нас,мило мое!Истински машини с купон 12 часа (и повече).
Ай да ни е честита новата година! Че то какво друго остана да си кажем от старата?! Не е ли всичко вече казано и показано. Хубаво ни беше,хубаво и ще си ни е,нали?
Имаме си ядйене,пийене и музика.И приятели си имаме,и купоните,и усмивките,и смеха имаме още,и новостите във всеки ден.И си имаме мечти /дано ,слънце мое, си останат безплатни/,и малко тъга за компенсация /че все с нещо трябва да плащаме пътуването във времето/.
Знаеш само,че е хубаво като можеш да имаш ,и наполовина поне, всичко това и в следващата-нова година.
И какво да си желаем,един на друг и сами на себе си? Ще се сбъднат ли новогодишните мечти? Ще можем ли да си желаем и догодина по същото време? Дано,дано.
Че са ни хубави пожеланията,те същите ще са и догодина,ама нищо.Ние нека да се радваме.
А са и специални.Не като за рожден ден или Коледа,не,не.Някак други са.По-от сърце,и по-от душа.По-нежни и по-топли,абе като за нова година,типични и не чак толкова.
Да ни е честита новата година!Тя вече ще си е нашата.Точно като миналата,и по-миналата,и тая преди нея.Защото сме си ние,дори малко променени,пак сме същите отвътре,надълбоко.
Нека през тая (коя беше,леле биричка!) 2009,пак си останем такива-клошарчета с детски сърца и чисти копнежи,че ако не сме ние кой ще трови Земята с напоените с боички детски пламъчета в очите?! Нека още да викаме шумно,и да припадаме при вида на по-хубави комерсиални момченца (: (защото Весела коледа,кога ако не и през тая година?!:).
Ще се плискаме още 365 дни с цветните пръски на много дъги,тъги и слънчице по между другото.
Теоритично,хипотетично,смехотворично, но никога както очакваме да стават нещата.Като вчера,и като на 31.12.08.
И се ля шампанското-навсякъде (и тука е спец поздрав за МС,за Гео Милев,за Надежда,за незнайния връх в Рибарица,за Дупница,за Швейцария,за Узбекистан,и за ЕнУай,и всички знайни и незнайни крайща на света,защото се обичаме!)
"хората скачат,тавана кънти,крушака се счупи,а на терасата-аз и ти...гледаш пообъркан,леко пияни,с щастливи очичики и силно засмяни...аз те обичам-ти ме обичаш,но ни е малко срам,че отдавна не виждаме колко ме обичаш и колко те обичам...един продънен диван.."
Честита Нова Двехиляди и девета Година!
[обичам ви като нови пластмасови чашки: З.Д.В.О.И.Н.Л.Б.М.В.И.Д.Д.Я. и всички от тук до другия край на годината.]
