През тъжните ти очи, виждам света си. И знам че се върти. Надявам се скоро да се върнеш. Там, при мечтите на моята загубена невинност. Далече по брега, да простираш мелодия без ритъм и текст.
През тъжните му очи виждаше света си. Красив и самотен. Защото снимките вече не утешаваха, а само навяваха полъха на самота. Защото вече не бяха останали момчета за обичане. И филми за гледане. И кърпички за бърсане.
През тъжните си очи те виждах такъв. Истински и виртуален. Толкова свикнала с постоянството да те обичам от монитор. И спрях да те чувствам. Защото вече има друг. По- идеален.
За последен път включвам и спирам на пауза. Да си припомня как се обича наистина.
На път
Преди 9 години
