През отчаяни филмови ленти
се взирам в очите ти.
През светове далече отвъд,
те чакам в мечтите си
В осмислен контекст
на старата драма,
се връщам във мислите.
В безсмислени текстове
с думи размазани,
си драскам “обичам те”.
От разпилените листи,
докосвам със чувства
сърцето ти.
Отдавна се свърши,
беше далече
и там си остана.
През старите фотоси
в счупена рамка,
търся спомени
да продам на търг
за ненужни никому вещи.
Зад старите плочи
намирам си малко,
потънали в прах,
но още във рамка.
През прозрачните петолиния
са скрити желания.
Трудно забравени,
комични списания.
В една мелодрама
в дълбока измама,
една мисъл пропускам
в тишина премълчана…
